Борислав Цеков: ПП ерозираха в дълбочина геополитическия имунитет на България
Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа, " Труд "
В своя фундаментален труд " Номосът на Земята " огромният немски конституционалист Карл Шмит разсъждава върху средновековния развой на промяна на политическия и юридически ред в Европа от respublica Christiana към Jus Publicum Europeana. Използва гръцкото разбиране " номос " (nomos), в неговото кантианско значение – като мярка, по която се прави разпределението на земята в дадена общественост, както и създавания на тази основа политически, обществен и набожен ред.
След установяването на християнската вяра в Европа се открива първичният номос, който конструира властта като единение на imperium и sacerdotium. Носители на това единение са императорът и свещенството, а задачата на единение е катехонична (от гр. katechon) – да удържа възцаряването на злото, на антихриста, и има своите теологични учредения във Второто обръщение на св.ап. Павел до Солуняни. По силата на този номос споровете и войните вътре в respublica Christiana не са за власт и доминация, не са за унищожаване на imperium или на sacerdotium, а са за правата върху разпределението на земята, като земеделско и градоустройствено разбиране.
Цялата средновековна политика е в действителност тео-политика (от гр. theos - господ " ), която – по думите на Карл Шмит – е битка " за " Рим, а не " против " Рим. Вън от пространството на respublica Christiana са били два вида територии: " безчовечен ", които са предопределени за християнско мисионерство и " противников " (халифатът), които са обект на обективни (justa causa) и " свещени ", кръстоносни войни.
Този ред рухва под напора на новите пространствени действителности, които откриват Великите географски открития и в следствие от премахването на властовия монопол на Рим върху религиозната власт в следствие от Реформацията. Създава се нов номос, нов ред за систематизиране на земята, при който теополитиката е сменена от рационална политика, а теополитическите феодални владения – от суверенни страни.
Ако пренесем метафорично концепцията за този номос върху българското партийно-политическо и институционално пространство, може да се каже, че преди две години у нас беше изработен опит за определяне на нов номос – на " смяната ", само че този нов номос рухна, тъй като беше изначално подправен и недействителен. Преди този опит номосът на българската политика беше конструиран към политическите сили и публични среди, които трийсет години от разнообразни идеологически позиции отстояваха и осъществяваха концепцията за народна власт по европейски модел и за присъединение на България към Свободния свят посредством участие в най-могъщите стопански и военно-политически съюзи на планетата – Европейски Съюз и НАТО.
Тези сили и среди бяха katechon, предназначен да удържа " призрака " на сваления тоталитарен режим и неговите пост-тоталитарни проявления - концепциите " анти-Европа " и " про-Евразия. Това бяха " вражеските земи ".Така беше построен номосът respublica Bulgarica Europeana. В този номос Българска социалистическа партия – тогава разнородна " партия-континент ", където напреднали цивилизации съжителстваха с най-първобитни племена - беше самобитна " варварска " територия, отредена за политическо мисионерство и приласкаване към идеята на Свободния свят. В ролята на Рим в границите на този номос беше изведен конституционният модел на парламентаризма. Това беше естественият политически и юридически ред на българската народна власт с всичките нейни кривици и проблеми.
Самопровъзгласилата се за " приятелство на почтените " политико-олигархична структура обаче гръмко разгласи нов номос, съгласно който се основава нещо като " република на Промяната " (respublica Mutationem), в която политическата " земя " принадлежи на група " протестиращи " и се разпределя сред няколко техни партии – Има Такъв Народ, Демократична България, Политическа партия, ИБГНИ, които бяха пропагандно брандирани като " партии на смяната ". На Българска социалистическа партия още веднъж беше предназначен статус на " варварска земя ", която мисионерите на смяната могат да " цивилизоват " и да приласкаят за свои цели. Обявиха се за нов български katechon, който има историческа задача да удържа ГЕРБ и Движение за права и свободи, а в по-общ проект - " мафията ".
Претенцията за нов номос размени " остарелия Рим " – Парламентът, с нов – президента. Но цялостната му некомпетентност по отношение на обществено-политическите действителности изначално го трансформира във подправен номос с предупреден неуспех. Провалът на respublica Mutationem може би нямаше да бъде толкоз трагичен и даже гибелен за България, в случай че не беше фрапиращата непросветеност, политическа импотентност, идеологическа неплатежоспособност, а не на последно място и корупционния нрав, на самозваният нов katechon – така наречен " партии на смяната ".
С опита си да подменят злото, което би трябвало да бъде удържано, анти-Европа и про-Евразия, с привижданото от тях по-голямо " зло " в лицето на ГЕРБ и Движение за права и свободи, те ерозираха в дълбочина геополитическия имунитет на България. Това лъсна с особена мощ след началото на съветската експанзия против Украйна. По силата на новия номос в държавното управление на Кирил Петков съжителстваха русофили и русофоби, " европейци " и " евразийци ", пазарници и бюджетници. И напълно естествено то стартира да клати към световния геополитически разлом, а България да наподобява като все по-сива геополитическа зона, закарфичена в периферията на Европейски Съюз, която няма място даже и в Шенген.
Претенцията за нов номос донесе на България две години на крах, а в избран смисъл – години на народен срам. Поверяването на българската културата на безкултурието на лицето, наричано " Здрасти Аз Съм Наско " и на Минеков, единствено по себе си е срам за една страна с искания за свое място и принос в международната просвета. Не би трябвало да се вслушваме във подправената латерна на уотабаутизма (whataboutism), тоест: но то преди какво беше. Две години са задоволително дълго политическо време, с цел да няма никакво значение – никакво! - какво е било преди този момент.
Днес има единствено един годен въпрос – какво се случи през тези две години. А това, което се случи може да се отбелязя като: непросветеност, управническа дезориентация, невиждана шуробажанащина, гранд-корупция с медиаторите за газа и аферата " Джемкорп ", застой във всяка една сфера. Музикалният израз на тези две години в действителност са просташките песньовки " Депутата Христо " и " Песен за Лена ". Това са химните на " братството на почтените ", на " партиите на смяната ", на тяхната мимолетна, само че за сметка на това вредоносна respublica Mutationem. Под техния акомпанимент бяха похабени две години от историята на България, две години от живота ни. Две години, през които българското ръководство беше превърнато в политически " лагер " за шарлатани, алчни до кръв партийни кариеристи и всевъзможни площадни непрокопсаници.
Логичният край настъпи на последните избори – вотът на хората отхвърли претенцията за нов политически номос. Връщането на несполучливия изследователски мандат за сформиране на държавно управление, даден по силата на формалната поредност на конституционната процедура на " Продължаваме промяната ", е единствено надгробният камбанен звън за " братството на почтените ". Дали ще почиват в мир?
В своя фундаментален труд " Номосът на Земята " огромният немски конституционалист Карл Шмит разсъждава върху средновековния развой на промяна на политическия и юридически ред в Европа от respublica Christiana към Jus Publicum Europeana. Използва гръцкото разбиране " номос " (nomos), в неговото кантианско значение – като мярка, по която се прави разпределението на земята в дадена общественост, както и създавания на тази основа политически, обществен и набожен ред.
След установяването на християнската вяра в Европа се открива първичният номос, който конструира властта като единение на imperium и sacerdotium. Носители на това единение са императорът и свещенството, а задачата на единение е катехонична (от гр. katechon) – да удържа възцаряването на злото, на антихриста, и има своите теологични учредения във Второто обръщение на св.ап. Павел до Солуняни. По силата на този номос споровете и войните вътре в respublica Christiana не са за власт и доминация, не са за унищожаване на imperium или на sacerdotium, а са за правата върху разпределението на земята, като земеделско и градоустройствено разбиране.
Цялата средновековна политика е в действителност тео-политика (от гр. theos - господ " ), която – по думите на Карл Шмит – е битка " за " Рим, а не " против " Рим. Вън от пространството на respublica Christiana са били два вида територии: " безчовечен ", които са предопределени за християнско мисионерство и " противников " (халифатът), които са обект на обективни (justa causa) и " свещени ", кръстоносни войни.
Този ред рухва под напора на новите пространствени действителности, които откриват Великите географски открития и в следствие от премахването на властовия монопол на Рим върху религиозната власт в следствие от Реформацията. Създава се нов номос, нов ред за систематизиране на земята, при който теополитиката е сменена от рационална политика, а теополитическите феодални владения – от суверенни страни.
Ако пренесем метафорично концепцията за този номос върху българското партийно-политическо и институционално пространство, може да се каже, че преди две години у нас беше изработен опит за определяне на нов номос – на " смяната ", само че този нов номос рухна, тъй като беше изначално подправен и недействителен. Преди този опит номосът на българската политика беше конструиран към политическите сили и публични среди, които трийсет години от разнообразни идеологически позиции отстояваха и осъществяваха концепцията за народна власт по европейски модел и за присъединение на България към Свободния свят посредством участие в най-могъщите стопански и военно-политически съюзи на планетата – Европейски Съюз и НАТО.
Тези сили и среди бяха katechon, предназначен да удържа " призрака " на сваления тоталитарен режим и неговите пост-тоталитарни проявления - концепциите " анти-Европа " и " про-Евразия. Това бяха " вражеските земи ".Така беше построен номосът respublica Bulgarica Europeana. В този номос Българска социалистическа партия – тогава разнородна " партия-континент ", където напреднали цивилизации съжителстваха с най-първобитни племена - беше самобитна " варварска " територия, отредена за политическо мисионерство и приласкаване към идеята на Свободния свят. В ролята на Рим в границите на този номос беше изведен конституционният модел на парламентаризма. Това беше естественият политически и юридически ред на българската народна власт с всичките нейни кривици и проблеми.
Самопровъзгласилата се за " приятелство на почтените " политико-олигархична структура обаче гръмко разгласи нов номос, съгласно който се основава нещо като " република на Промяната " (respublica Mutationem), в която политическата " земя " принадлежи на група " протестиращи " и се разпределя сред няколко техни партии – Има Такъв Народ, Демократична България, Политическа партия, ИБГНИ, които бяха пропагандно брандирани като " партии на смяната ". На Българска социалистическа партия още веднъж беше предназначен статус на " варварска земя ", която мисионерите на смяната могат да " цивилизоват " и да приласкаят за свои цели. Обявиха се за нов български katechon, който има историческа задача да удържа ГЕРБ и Движение за права и свободи, а в по-общ проект - " мафията ".
Претенцията за нов номос размени " остарелия Рим " – Парламентът, с нов – президента. Но цялостната му некомпетентност по отношение на обществено-политическите действителности изначално го трансформира във подправен номос с предупреден неуспех. Провалът на respublica Mutationem може би нямаше да бъде толкоз трагичен и даже гибелен за България, в случай че не беше фрапиращата непросветеност, политическа импотентност, идеологическа неплатежоспособност, а не на последно място и корупционния нрав, на самозваният нов katechon – така наречен " партии на смяната ".
С опита си да подменят злото, което би трябвало да бъде удържано, анти-Европа и про-Евразия, с привижданото от тях по-голямо " зло " в лицето на ГЕРБ и Движение за права и свободи, те ерозираха в дълбочина геополитическия имунитет на България. Това лъсна с особена мощ след началото на съветската експанзия против Украйна. По силата на новия номос в държавното управление на Кирил Петков съжителстваха русофили и русофоби, " европейци " и " евразийци ", пазарници и бюджетници. И напълно естествено то стартира да клати към световния геополитически разлом, а България да наподобява като все по-сива геополитическа зона, закарфичена в периферията на Европейски Съюз, която няма място даже и в Шенген.
Претенцията за нов номос донесе на България две години на крах, а в избран смисъл – години на народен срам. Поверяването на българската културата на безкултурието на лицето, наричано " Здрасти Аз Съм Наско " и на Минеков, единствено по себе си е срам за една страна с искания за свое място и принос в международната просвета. Не би трябвало да се вслушваме във подправената латерна на уотабаутизма (whataboutism), тоест: но то преди какво беше. Две години са задоволително дълго политическо време, с цел да няма никакво значение – никакво! - какво е било преди този момент.
Днес има единствено един годен въпрос – какво се случи през тези две години. А това, което се случи може да се отбелязя като: непросветеност, управническа дезориентация, невиждана шуробажанащина, гранд-корупция с медиаторите за газа и аферата " Джемкорп ", застой във всяка една сфера. Музикалният израз на тези две години в действителност са просташките песньовки " Депутата Христо " и " Песен за Лена ". Това са химните на " братството на почтените ", на " партиите на смяната ", на тяхната мимолетна, само че за сметка на това вредоносна respublica Mutationem. Под техния акомпанимент бяха похабени две години от историята на България, две години от живота ни. Две години, през които българското ръководство беше превърнато в политически " лагер " за шарлатани, алчни до кръв партийни кариеристи и всевъзможни площадни непрокопсаници.
Логичният край настъпи на последните избори – вотът на хората отхвърли претенцията за нов политически номос. Връщането на несполучливия изследователски мандат за сформиране на държавно управление, даден по силата на формалната поредност на конституционната процедура на " Продължаваме промяната ", е единствено надгробният камбанен звън за " братството на почтените ". Дали ще почиват в мир?
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ